|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Как се превежда българският празник "Баба Шарка" |
|
|
 Българските народни празници са съчетание от древни традиции и вярвания на народите от Балканския полуостров. В продължение на много столетия съществува неделима връзка между празниците и стопанската дейност на българите, календарните обичаи винаги са насочени към плодородието и общото благополучие на народа. Според етнографски данни, в България има повече от 10 000 ярки церемонии. Зрелищността на обредите изразява не само стремежа на народа към красота и творчество, но подчертава и националната обособеност на българския народ.

Календарните празници и обичаи на България са съсредоточени преди всичко в периодите на зимното и лятното слънцестоене и пролетното равноденствие. Свързани с определена селскостопанска дейност, те са насочени към успешното й протичане. Древните религиозни култове са неизменна част от календарните празници и съпътстващите ги обичаи. А с приемането на християнството много български празници получават църковно-християнски оттенък.
Поредицата зимни празници започва с деня на Света Варвара на 4 декември. Света Варвара е християнска великомъченица, живяла в края на II век. В някои райони на България Света Варвара се смята за покровителка на детските болести, а именно на рубеолата. По народному този празник се нарича "Баба Шарка". Думата "шарка" в съвременния български език означава "рубеола". Тя произлиза от старобългарската дума "шар", т.е. "боя". Интересен е произходът на думата "баба". Разбира се, в контекста на наименованието на празника тази дума означава "жена", но в древността тя е имала друг смисъл. Някои български изследователи я свързват с думата "бабувам" – в превод на руски "помогать при родах" (помагам при раждане). В Русия има много варианти за произхода на думата "баба" и, като съвпадение, единият от тях се отнася към думата "бабариха" от думата "бабарка" – така са се наричали бабуващите жени в Древна Русия.
Празникът "Баба Шарка" има и обредно ястие – "къпани питки". Това са питки или плоски хлебчета, намазани обилно с мед с цел умилостивяване на Света Варвара. Думата "къпани" е образувано от "къпя" – в превод на руски език "купать". Наименованието на ястието е свързано с технологията на приготвянето му: замесеното тесто се вари дотогава, докато не изплува на повърхността, след което вече се оформят и пекат питките. В Западна България обредната страна на празника е различна. Децата палят огън на кръстопът между два пътя, на огъня варят леща и изяждат няколко зърна. Като лекарство против рубеолата запазват въгленче от огъня и едно зърно леща.
В нашем глоссарии появился новый раздел с большим количеством терминов по общей энергетике и их эквивалентами на английском языке. |
Аманор, Навасард, Нор тари – все это названия Нового года в Армении. |
В России отмечается один из самых масштабных экологических праздников – Российские дни леса. До 17 сентября проводятся массовые лесопосадки и природоохранные акции. |
Депутат Государственной думы Ирина Яровая считает, что изучение иностранных языков в школе угрожает российским традициям. Об этом сообщается на сайте партии "Единая Россия". |
Рождество Христово – один из важнейших церковных праздников Болгарии. В 1968 году Болгарская Православная Церковь окончательно установила дату чествования - 25 декабря. На западе Болгарии праздник называется Божич, на востоке Рождество называют Коледа. Как языческий праздник Коледа стал христианским? |
Болгарские народные праздники – это сочетание древних традиций и верований народов Балканского полуострова. На протяжении многих столетий существует неразрывная связь праздника с хозяйственной деятельностью болгар, календарные обычаи всегда нацелены на плодородие и общее благополучие народа. Согласно этнографическим данным, в Болгарии более 10,000 ярких церемоний. Зрелищность обрядов выражает не только народное стремление к красоте и творчеству, но и подчеркивает национальную обособленность болгарского народа. |
В Болгарии очень мало блюд, чьи названия в переводе на русский содержат информацию о продуктах, из которых они приготовлены. Большинство объясняют способ приготовления: вращение, закрытие, складывание, охлаждение, варка, жарка и прочее. Традиционное болгарское блюдо каверма – яркое тому подтверждение. |
Невозможно представить болгарскую кухню без брынзы. «Сирене» - так переводится на болгарский язык брынза, вкус которой полюбился всему миру. В Болгарии ее употребляют на завтрак, обед, ужин, в качестве закуски, приправы и даже используют для приготовления десерта. Это продукт вкусный и полезный одновременно. Пришедшая с Арабского Востока, брынза распространилась по всему миру в рецептах Моцарелла, Эмменталь, Фета, Камамбер. В Болгарии брынза получила нежное название «бяло саламурено сирене». |
В последние годы на Балканском полуострове стало популярным накладывать свой патент на отдельные продукты и блюда. Турецкий патентный институт заявил права на 160 продуктов, которые в своем названии содержат региональные географические наименования. Основная цель – помешать регистрировать ближним соседям традиционную пищу под своими брендами. Болгария активно включилась в борьбу за право обладания статусом кулинарного первоисточника. В центре событий оказалось широко известное блюдо «Шкембе чорба». |
Показать еще
|
|
|
|
| | | | | | | |
 |
Последен превод:
"Декларация соответствия / Declaration of Conformity", Технический перевод ключови понятия на превода:
Други наши преводи: 80 Заетост на агенцията: 53% |
|
 |
| | | |
| | |
| |
|