|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Как се превежда българският празник "Баба Шарка" |
|
|
 Българските народни празници са съчетание от древни традиции и вярвания на народите от Балканския полуостров. В продължение на много столетия съществува неделима връзка между празниците и стопанската дейност на българите, календарните обичаи винаги са насочени към плодородието и общото благополучие на народа. Според етнографски данни, в България има повече от 10 000 ярки церемонии. Зрелищността на обредите изразява не само стремежа на народа към красота и творчество, но подчертава и националната обособеност на българския народ.

Календарните празници и обичаи на България са съсредоточени преди всичко в периодите на зимното и лятното слънцестоене и пролетното равноденствие. Свързани с определена селскостопанска дейност, те са насочени към успешното й протичане. Древните религиозни култове са неизменна част от календарните празници и съпътстващите ги обичаи. А с приемането на християнството много български празници получават църковно-християнски оттенък.
Поредицата зимни празници започва с деня на Света Варвара на 4 декември. Света Варвара е християнска великомъченица, живяла в края на II век. В някои райони на България Света Варвара се смята за покровителка на детските болести, а именно на рубеолата. По народному този празник се нарича "Баба Шарка". Думата "шарка" в съвременния български език означава "рубеола". Тя произлиза от старобългарската дума "шар", т.е. "боя". Интересен е произходът на думата "баба". Разбира се, в контекста на наименованието на празника тази дума означава "жена", но в древността тя е имала друг смисъл. Някои български изследователи я свързват с думата "бабувам" – в превод на руски "помогать при родах" (помагам при раждане). В Русия има много варианти за произхода на думата "баба" и, като съвпадение, единият от тях се отнася към думата "бабариха" от думата "бабарка" – така са се наричали бабуващите жени в Древна Русия.
Празникът "Баба Шарка" има и обредно ястие – "къпани питки". Това са питки или плоски хлебчета, намазани обилно с мед с цел умилостивяване на Света Варвара. Думата "къпани" е образувано от "къпя" – в превод на руски език "купать". Наименованието на ястието е свързано с технологията на приготвянето му: замесеното тесто се вари дотогава, докато не изплува на повърхността, след което вече се оформят и пекат питките. В Западна България обредната страна на празника е различна. Децата палят огън на кръстопът между два пътя, на огъня варят леща и изяждат няколко зърна. Като лекарство против рубеолата запазват въгленче от огъня и едно зърно леща.
Латынь занимает не последнее место в современном языке: memo, alibi, agenda, census, veto, alias, via, alter ego, persona non grata, vice versa, alma mater и многие другие. В данной статье еще 7 полезных примеров. |
Утром 21 декабря болгарский Дед Мороз под названием Дядо Коледа отправился в предрождественское путешествие из Софии в Плевен. |
Богоявление – один из самых почитаемых праздников в Болгарии, отмечается 6 января. Это день, в который Иоанн Предтеча крестил в реке Иордан Иисуса Христа. Празднуют также свой день именинники Иордан, Иорданка, Богдан, Богданка. |
В Италии празднование Рождества – очень важное мероприятие, так как эта страна считается сердцем христианства. Именно здесь находятся Ватикан, папа Франциск и иные духовные лица. Так как же принято праздновать Рождество в Италии, о каких традициях следует помнить для того, чтобы приобщиться к итальянской культуре? |
Рождество Христово – один из важнейших церковных праздников Болгарии. В 1968 году Болгарская Православная Церковь окончательно установила дату чествования - 25 декабря. На западе Болгарии праздник называется Божич, на востоке Рождество называют Коледа. Как языческий праздник Коледа стал христианским? |
On the threshold of the 2014 Ice Hockey World Championship, the Ministry of Trade of Belarus published recommendations how to translate the names of dishes of Belarusian cuisine into English. The translation made by professional translators was already adopted and added in the menu of some eating facilities. |
Болгарские народные праздники – это сочетание древних традиций и верований народов Балканского полуострова. На протяжении многих столетий существует неразрывная связь праздника с хозяйственной деятельностью болгар, календарные обычаи всегда нацелены на плодородие и общее благополучие народа. Согласно этнографическим данным, в Болгарии более 10,000 ярких церемоний. Зрелищность обрядов выражает не только народное стремление к красоте и творчеству, но и подчеркивает национальную обособленность болгарского народа. |
В Болгарии очень мало блюд, чьи названия в переводе на русский содержат информацию о продуктах, из которых они приготовлены. Большинство объясняют способ приготовления: вращение, закрытие, складывание, охлаждение, варка, жарка и прочее. Традиционное болгарское блюдо каверма – яркое тому подтверждение. |
Невозможно представить болгарскую кухню без брынзы. «Сирене» - так переводится на болгарский язык брынза, вкус которой полюбился всему миру. В Болгарии ее употребляют на завтрак, обед, ужин, в качестве закуски, приправы и даже используют для приготовления десерта. Это продукт вкусный и полезный одновременно. Пришедшая с Арабского Востока, брынза распространилась по всему миру в рецептах Моцарелла, Эмменталь, Фета, Камамбер. В Болгарии брынза получила нежное название «бяло саламурено сирене». |
Показать еще
|
|
|
|
| | | | | | | |
 |
Последен превод:
"Исследования по психологии / Research in psychology", Психология и философия ключови понятия на превода: методология, поведенческий, изучение.
Други наши преводи: 116 Заетост на агенцията: 51% |
|
 |
| | | |
| | |
| |
|