|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Как се превежда българският празник "Баба Шарка" |
|
|
 Българските народни празници са съчетание от древни традиции и вярвания на народите от Балканския полуостров. В продължение на много столетия съществува неделима връзка между празниците и стопанската дейност на българите, календарните обичаи винаги са насочени към плодородието и общото благополучие на народа. Според етнографски данни, в България има повече от 10 000 ярки церемонии. Зрелищността на обредите изразява не само стремежа на народа към красота и творчество, но подчертава и националната обособеност на българския народ.

Календарните празници и обичаи на България са съсредоточени преди всичко в периодите на зимното и лятното слънцестоене и пролетното равноденствие. Свързани с определена селскостопанска дейност, те са насочени към успешното й протичане. Древните религиозни култове са неизменна част от календарните празници и съпътстващите ги обичаи. А с приемането на християнството много български празници получават църковно-християнски оттенък.
Поредицата зимни празници започва с деня на Света Варвара на 4 декември. Света Варвара е християнска великомъченица, живяла в края на II век. В някои райони на България Света Варвара се смята за покровителка на детските болести, а именно на рубеолата. По народному този празник се нарича "Баба Шарка". Думата "шарка" в съвременния български език означава "рубеола". Тя произлиза от старобългарската дума "шар", т.е. "боя". Интересен е произходът на думата "баба". Разбира се, в контекста на наименованието на празника тази дума означава "жена", но в древността тя е имала друг смисъл. Някои български изследователи я свързват с думата "бабувам" – в превод на руски "помогать при родах" (помагам при раждане). В Русия има много варианти за произхода на думата "баба" и, като съвпадение, единият от тях се отнася към думата "бабариха" от думата "бабарка" – така са се наричали бабуващите жени в Древна Русия.
Празникът "Баба Шарка" има и обредно ястие – "къпани питки". Това са питки или плоски хлебчета, намазани обилно с мед с цел умилостивяване на Света Варвара. Думата "къпани" е образувано от "къпя" – в превод на руски език "купать". Наименованието на ястието е свързано с технологията на приготвянето му: замесеното тесто се вари дотогава, докато не изплува на повърхността, след което вече се оформят и пекат питките. В Западна България обредната страна на празника е различна. Децата палят огън на кръстопът между два пътя, на огъня варят леща и изяждат няколко зърна. Като лекарство против рубеолата запазват въгленче от огъня и едно зърно леща.
Время не стоит на месте и каждое событие влияет на нас, формируя в сознании ассоциации. Не исключение и "кокни" с исключительной логикой рифмовки. |
Формы приветствия меняются от культуры к культуре. Особенно это утверждение верно во Франции. La bise (поцелуй в щеку при встрече) - французская традиция, тонкости которой не всегда понятны для иностранцев и даже самих французов. Должен ли я поцеловать этого человека? Или просто пожать руку? Если должен, то сколько раз? |
В американском штате Калифорния слова "муж" и "жена" исключили из брачного права, чтобы не ущемлять права геев. Соответствующее постановление было подписано губернатором штата Джерри Брауном. |
Чудесные истории о красоте цветения сакуры в 5 японских терминах. |
Богоявление – один из самых почитаемых праздников в Болгарии, отмечается 6 января. Это день, в который Иоанн Предтеча крестил в реке Иордан Иисуса Христа. Празднуют также свой день именинники Иордан, Иорданка, Богдан, Богданка. |
В Италии празднование Рождества – очень важное мероприятие, так как эта страна считается сердцем христианства. Именно здесь находятся Ватикан, папа Франциск и иные духовные лица. Так как же принято праздновать Рождество в Италии, о каких традициях следует помнить для того, чтобы приобщиться к итальянской культуре? |
В Болгарии зимняя праздничная трапеза богата и разнообразна и, в отличие от другой иностранной кухни, более калорийна. На столе чаще можно увидеть сдобные и запеченные изделия, блюда из говядины и свинины. Так, ни один зимний праздник в Болгарии не обходится без луканки. Это классическое изделие народного колбасного искусства занимает достойную позицию среди прочих культурных символов Болгарии. |
Рождество Христово – один из важнейших церковных праздников Болгарии. В 1968 году Болгарская Православная Церковь окончательно установила дату чествования - 25 декабря. На западе Болгарии праздник называется Божич, на востоке Рождество называют Коледа. Как языческий праздник Коледа стал христианским? |
Показать еще
|
|
|
|
|