Календарните празници и обичаи на България са съсредоточени преди всичко в периодите на зимното и лятното слънцестоене и пролетното равноденствие. Свързани с определена селскостопанска дейност, те са насочени към успешното й протичане. Древните религиозни култове са неизменна част от календарните празници и съпътстващите ги обичаи. А с приемането на християнството много български празници получават църковно-християнски оттенък.
Поредицата зимни празници започва с деня на Света Варвара на 4 декември. Света Варвара е християнска великомъченица, живяла в края на II век. В някои райони на България Света Варвара се смята за покровителка на детските болести, а именно на рубеолата. По народному този празник се нарича "Баба Шарка". Думата "шарка" в съвременния български език означава "рубеола". Тя произлиза от старобългарската дума "шар", т.е. "боя". Интересен е произходът на думата "баба". Разбира се, в контекста на наименованието на празника тази дума означава "жена", но в древността тя е имала друг смисъл. Някои български изследователи я свързват с думата "бабувам" – в превод на руски "помогать при родах" (помагам при раждане). В Русия има много варианти за произхода на думата "баба" и, като съвпадение, единият от тях се отнася към думата "бабариха" от думата "бабарка" – така са се наричали бабуващите жени в Древна Русия.
Празникът "Баба Шарка" има и обредно ястие – "къпани питки". Това са питки или плоски хлебчета, намазани обилно с мед с цел умилостивяване на Света Варвара. Думата "къпани" е образувано от "къпя" – в превод на руски език "купать". Наименованието на ястието е свързано с технологията на приготвянето му: замесеното тесто се вари дотогава, докато не изплува на повърхността, след което вече се оформят и пекат питките. В Западна България обредната страна на празника е различна. Децата палят огън на кръстопът между два пътя, на огъня варят леща и изяждат няколко зърна. Като лекарство против рубеолата запазват въгленче от огъня и едно зърно леща.